Още преди
първите лъчи на слънцето да се появят по оризовите поля и калните пътища на
планината Нилгири,
жените от Тамил Наду вече са се събудили. В тъмнината те чистят праговете на
къщите си и, следвайки вековни традиции, старателно съставят красиви, ритуални
дизайни от оризово брашно, наречени колам.
Носейки оризово
брашно в купа, изпълнителката на ритуала стъпва върху току що измитото платно:
най-често земята на входа на дома. Работейки бързо, тя взима щипки от оризово
брашно и рисува геометрични шарки: криви линии, лабиринти, шестоъгълници или
шарки, наподобяващи лотус- символ на богинята на благополучието Лакшми. Изпълнението
на колам е молитва към нея. Изпълнителките се превиват на две, навеждайки се към земята, запълва формите. Някои от жените използват
колам и за молитва към земната богиня Будеви.
Изпълнението
обаче не се използва само за молитва. То е и метафора за хармония с природата.
В книгата си Изхранане на хиляда души: жените, ритуалите и екологията в
Индия, обясняване на Колама, Виджая Нагараджан споменава, че заради вярата
си, хиндусите имат "кармично задължение" да се "грижат за хиляда души" или да предлагат храна
на тези, които живеят сред нас. Тя също така пише, че осигурявайки храна,
състояща се от оризово брашно, за буболечки, мравки, птици и други подобни,
хиндуските стопани започват деня с ритуал на щедрост към
природата и към боговете.
Думата колам
означава красота. Той е перфектна симетрия на прави или извити линии, изградени
около или чрез решетка от точки. Почти винаги решетката от точки се рисува
преди всичко друго, което изисква точност, за да се получи симетрия. Точката в
хиндуската философия представя етапа, в който започва сътворението, но също така
олицетворява и космоса. В ритуала не се използват инструменти, освен ръцете на
изпълнителя и оризовото брашно. Понякога дизайнът е една непрекъсната линия,
увиваща се около себе си до безкрайност. Пресичащите се безкрайни осмици, в
стил, познат като Пули колам, където колмът е символ и на безкрайността,
непрекъснатият кръговрат на раждане и прераждане, който има основополагаща
форма в хиндуската митология.
Математици и
програмисти изучават задълбочено колам. Той е необикновен пример за
математическите идеи в културната обстановка. Нагараджан казва, "Коламът е
един от малкото коренни традиции, които които могат да се съчетаят със западния начин на мислене".
Въпреки че
изпълнителките на ритуала не гледат на него като математически изрази, много от
дизайните имат рекурсивен характер – в началото са малки, но може да се увеличи
чрез оголемяване на същите форми, съставяйки сложно оформление. Това е
очаровало много математици, защото схемите обясняват основни математически
принципи. Нагараджан пише за симетрията на колама като за повтарящи се
фрактали.
Програмистите също така ползват колам и като средство за
изучаване на фундаменти на компютърните езици. Дизайните от ритуала се учат като
език на картините. Нагараджа пише, че както обикновените и компютърните езици,
този на картините е съставен от група знаци и правила за поставяне на тези знаци
заедно. Ученето на компютрите да рисуват колам помага на програмистите да
разберат как функционира езикът на компютрите, който използвали за създаване на
други езици.
Въпреки
сложните математически принципи в дизайните на колам, изпълнителите го описват
като нещо интуитивно и приятно. Те също така споделят, че е по-лесно, ако се
започне с правилно подредена мрежа от точки.
В днешно
време традицията на колама се бори с времето и липсата на веранда в
апартаментите. Състезанията за колам по фестивалите са едни от малкото
възможности да се види този артистичен ритуал. Въпреки че все по-малко хора
изпълняват колам, състезанията позволяват повече хора да се включат,
приветствайки заинтересуваните да участват в този традиционен хиндуски ритуал.
Някои жени в
днешно време изпълняват ритуала по време на месеца на фестивалите, между
декември и януари, на улицата пред домовете си, сред праха от минаващите автомобили.
Нагараджа
пише, че през поколенията, майки разказват на дъщерите си за колама като важно средство за изразяване на жените. Ритуалът изразява техните желания, страдания,
притеснения и утвърждава благословията на жените да създават реалност.
Въпреки че има и мъже, които изпълняват колам, той е владение на жените.
Съществуват
и книги с модели на колам, но изкусните изпълнителки изобретяват свои дизайни,
които остават като семеен символ.
Коламът
остава за кратко, потъпкан от посетители, членове на семейството, животни. Появяват се дупки в дизайна от мравки и други буболечки. За да защитят
изкуството си, все повече изпълнители започват да слагат различни прахове и бои
за задържане на дизайните по-дълго. Въпреки това коламът продължава да бъде
превен от оризово брашно и кави, червена охра, считана за свещена. Много
традиционалисти се противят на това, тваърдейки, че заради такива действия
коламът заприличва все повече на ранголи, ритуал от северна Индия, подобна на
колам.
Коментари
Публикуване на коментар