Сгушени в Хималаите между Индия и Тибет, бутанската земеделска земя е с голяма надморска височина и създава уникални условия за отглеждането на червен ориз.
С ореховия си аромат и деликатна текстура, зърното на червения ориз се счита за много ценно. Земеделците в районите на Паро, Пунаха и Вангдуе Подранг отглеждат тази култура от векове. Домакините от Бутан често предлагат на гостите закуска с печен червен ориз, наречена зоу, която е маслена, сладка и хрупкава.
Производителите засаждат червен ориз главно за издръжка - някъде между 1 и 15 процента от добива е наличен в търговската мрежа. Земеделските производители работят без химикали или пестициди, не обелват напълно зрелите зърна, за да запазят част от цветната, орехова обвивка. Готовият продукт варира от розово до червено, в зависимост от сорта и количеството на останалата люспа.
Днес около 200 производители, работещи в малки семейни ферми, поддържат традицията на червения ориз. Производството намалява все повече заради достъпността на по-евтини алтернативи като белия ориз от Индия. Урбанизацията също така намалява наличието на земеделски земи и жизнеспособността на работните места в селското стопанство, тъй като по-младите поколения търсят работа в градовете. Тъй като червеният ориз става все по-рядък и скъп, семействата го сервират по време на празненства.
източник: atlasobscura.com
богат избор на ориз: oriz.bg
Коментари
Публикуване на коментар